Logo

Описание

Заповядайте в новооткритата къща в с. Крушуна в близост до Крушунските водопади и Деветашкото плато, в гънките между дивия Балкан и златната Дунавска равнина. Стилният интериор, съвременните удобства, уютна атмосфера в комбинация с красивата природа и спокойната обстановка, превръщат къщата и идеално място за почивка по всяко време на годината.

Къщата разполага с 4 стаи / 2 двойни стаи и 1 с четири легла/ и 1 апартамент. Всички стаи разполагат със самостоятелен санитарен възел, кабелна телевизия и интернет. Максималната леглова база е за 14 души.

В двора на комплекса има механа, лятно барбекю с градински мебели и всички необходими удобства за приготвяне на скара. Също така има детски кът, детска площадка, красиво оформени градинки и голям надуваем басейн. Осигурено е достатъчно място за паркиране на автомобили.

 

НАЕМНИ ЦЕНИ:

Имот/период

Цена за ден

Минимален престой

целогодишно

300 лева

2 дни

 Цените не важат за дните на национални и официални празници!!!

Цената включва:
•   Наем за цялата вила
•   Почистване на вилата и смяна на спалното бельо
•   Всички режийни разходи
•   Оказване на помощ от собственика /отговорника/ при необходимост

Резервация:
•   Капаро в размер на 50% от общата наемна цена, по банков път
•   Остатъка от 50% се заплаща в деня на настаняване.

Забележка:
•   Настаняване в деня на пристигане: след  14:00 часа
•   Освобождаване в деня на заминаване: до 10:00 часа
 
Отстъпки:
•  Договаряне при наемане за повече от 3 дни

 

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

 Село Крушуна се намира на 34 км от град Ловеч, в североизточна посока, където последните склонове на Стара планина преминават в меки възвишения, в допир с Деветашкото плато, в гънките между дивния Балкан и златната Дунавска равнина, е сгушено китното село Крушуна.

Крушуна съществува още от праисторическо време. Районът и пещерите вероятно са били обитаеми още през късната старокаменна епоха.

Най-известната туристическа забележителност са Крушунските водопади, както и исихастката света обител разположена в пещера над водопадите.

 В село Крушуна има и известна църква, строена от тревненски майстор през 19 век.

Деветашка пещера

 Деветашката пещера е открита през 1921 г. Общата ѝ дължина е 2442 m, общата ѝ площ е 20 400 m2, височина — 60 m. Разположена е на около 15 km североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки на източния бряг на р. Осъм.

Достъпът до пещерата е по пътека дълга над километър, която започва малко след отбивката от пътя Ловеч — Левски за с. Деветаки в източна посока. При влажно време е затруднен. След моста има оформен импровизиран паркинг в тревата. Съществува и алтернативен път (по-подходящ за малки деца и възрастни хора, тъй като не е стръмен), водещ до паркинг на около 50 m от пещерата — пътят към него е малко след отбивката за село Деветаки (посока Ловеч — Левски).

На около 40 m навътре от входа има просторна зала с площ 2400 m2 Вътре в пещерата има два клона, през единия от които протича рекичка, а другият е сух и топъл. Има красиви сталактити и сталагмити. Сводовете на входа са внушителни.
Бронзова апликация от 5 в. пр.н.е., открита в Деветашката пещера. Експонат на НИМ

Една от залите в пещерата носи името „Олтара“. В нея при разкопки на Регионален исторически музей, Ловеч са направени открития на някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. Включени са в експозицията на Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови”.

 

 

БЛИЗКИ ДЕСТИНАЦИИ

 Ловеч

 Ловеч е град в Централна Северна България, административен и стопански център на едноименните община Ловеч и област Ловеч. Населението на града по последни данни на НСИ е 35 254 жители.

 

Забележителности:

Покрит мост

Покритият мост в Ловеч е покрит мост над река Осъм в Ловеч. Мостът свързва новата част на града с Архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Той е единственият по рода си на Балканския полуостров. В Европа съществуват само още три подобни моста - в Люцерн, Флоренция и Ерфурт. Покритият мост е официалния символ на Ловеч.

Първото сведения за съществуването на покрит мост в гр. Ловеч е на френския пътешественик Ами Буе от 1838 г. „Покрит и украсен с дюкянчета каменен мост“. През 1871 г. Феликс Каниц при посещението си в град Ловеч записва:
„Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив“.
Местни документи и спомени показват, че тези мостове са отнесени от придошлата река.

През 1874-1876 г. българският строител Никола Фичев (познат още като Уста Кольо Фичето), построява прочутия покрит мост. В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен. Поръчката е на Османската държава. Просъществува половин столетие и e изграден на 5 каменни устоя с височина 4,50 м. и ширина 3,50 м. (от пясъчник от близкото с. Радювене), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м., височина 7 м., ширината 10 м. (от които 5 м. пътно платно) и 6 отвора. Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии е изграден като покрит мост. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2,50 м.-2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери.

Средновековна крепост

 Ловешката средновековна крепост е разположена на хълм, наречен през периода на османското владичество „Хисаря“. Намира се в южната част на град Ловеч. Днес е част от Архитектурно-историческия резерват „Вароша“.

Ловешката средновековна крепост се датира от времето на Римската империя, когато на територията на днешен Ловеч е изградена и функционира римска пътна станция, наречена „Президиум“.

През 1187 г. тук е подписан мирният договор между България и Византия, с който се признава Втората българската държава. В началото на XIV век е резиденция на деспот Иван Александър, избран за цар на българите през 1331 г.

Ловешката средновековна крепост е една от последните превзети от Османската империя в България. Това става чак през 1446 г., с цената на разрушения.

Архитектурно – исторически резерват “Вароша”

В епохата на Българското възраждане, в района на Ловешката средновековна крепост и средновековните жилищни квартали е оформена възрожденската махала „Вароша“. Тук живеят ловешките занаятчии и търговци. След Освобождението от османско иго махалата се развива съобразно нуждите на новото време.

През 1968 г. със свое разпореждане № 364 Министерския съвет на НРБ обявява цялата стара част на гр. Ловеч по десния бряг на р. Осъм и територията на Парк „Стратеш“ за Архитектурно-исторически резерват „Вароша“. Допълнително в него е включена и една ивица по левия бряг на реката в съседство с Покрития мост. Комитета по архитектура и благоустройство и Комитета за култура издават своя изпълнителна наредба през 1978 г. При вземането на решението са взети под внимание даденостите на гр. Ловеч: старо застрояване в границите на квартала, средновековната крепост, възрожденската част на мястото на средновековния град и сроителството от края на XIX и началото на XX век. Запазва се приемствеността на градоустройството.

В границите на Архитектурно-историческия резерват „Вароша“ са регистрирани над 200 архитектурни, исторически и културни паметници. За поддържане и реставриране на резервата е създадена „Стопанска дирекция Архитектурно-исторически резерват Вароша“. Неин несменяем директор е Стоян Нейков. Финансирането на работата се осигурява от Министерския съвет и Община Ловеч. В продължение на 30 години е извършена огромна реставрационна работа, чиито резултат е оформянето на резервата като единен комплекс. Новото строителство изцяло е съобразено с неговите архитектурни особености.

Неповторимия облик на резервата създава ловешката възрожденска къща. При съграждането и строителния усет се проявява в умелото използване на стръмния и скалист терен. Нейното лице обикновено е към двора. Приземния етаж е изграден с каменен зид с пезули за проветряване и отбрана. Над него е жилищния етаж с чардак или кьошк. Къщата е с каменната ограда с височина до 2 м. и масивна дъбова порта. Работилницата и магазина на собственика се разполагат извън къщата, на градската чаршия, чиито естествено продължение е Покрития мост. Днес възрожденската къща е обитаема, като малка част от сградите се използват за обществени нужди.

По интересните обекти в Архитектурно-историческия резерват „Вароша“ са: Владишкия конак, Старата градска баня, родните къщи на Тодор Кирков, Христо Цонев (Латинеца), Михаил Минев, Никола Цвятков, Пано Бояджидраганов (Агопа), Васил Генов-Чешмето, Мария Сиркова и др. ; църквите „Света Неделя“ и „Успение Богородично“. В чертите на резервата са Ловешка средновековна крепост, Паметник на Васил Левски, Музей „Васил Левски“ (Ловеч), Етнографски комплекс „Драсова и Рашова къщи“, сградата на старото училище Йосиф I Български, Покрития мост, Паметник на Тодор Кирков, Парк Стратеш, Белия паметник, Черния паметник, Алея на българо-руската дружба, Алея Баш бунар, Художествена галерия, Ловешки зоопарк и др. Днес Архитектурно-историческия резерват „Вароша“ е любимо място за отдих и разходка на ловешките граждани и гости на града.

 Художествена Галерия Ловеч

Художествена галерия, Ловеч е галерия за живопис, графика, скулптура и приложни изкуства. Намира се в Архитектурно-историческия резерват „Вароша“.

Галерията е открита през 1964 г. като отдел на Регионален исторически музей, Ловеч. Наследява картините от колекцията на Ловчанското читалище „Наука“. В началото се състои от дарени и откупени картини на ловешки художници. Започва системното и обогатяване с творби и на художници с национално значение.

Фондът на художествена галерия гр. Ловеч надхвърля 2700 творби, селектирани и обособени в следните художествени жанрове: живопис, графика, скулптура и приложно изкуство.

Къща на дарителите към Художествена Галерия – Ловеч

 Къщата на дарителите отваря врати на 14.04.1989 г. с експозиция на 185 авторски графики, рисунки, технологични експерименти и 95 керамични пана, дарени от Димитър Казаков - Нерон.

По-късно към фонда на Къщата на дарителите са добавени 401 творби - живопис, скулптура от дърво и метал, дарени от Мирчо Мирчев.

Музей “Васил Левски”

 Музеят „Васил Левски“ е част от Регионалния исторически музей в Ловеч.

Музей „Васил Левски“-Ловеч е сред най-посещаваните обекти, свързан с Апостола на свободата, направил Ловеч център на Вътрешната революционна организация. Намира се в Архитектурно-историческия резерват „Вароша“, в който къщите са с характерна народна архитектура от възрожденската епоха. Включен е в Стоте национални туристически обекта.

Музеят „Васил Левски“ е създаден през 1954 г. Настанен е в къщата на Иван Крачула, баща на известния български националреволюционер Христо Иванов (Големия), в махала „Дръстене“. Първата експозиция отразява живота и бурната дейност на Апостола през периода, когато е в Ловеч.

Зоопарк

 Зоопарк ( Ловеч ) е зоологическа градина в град Ловеч, в която се отглеждат животни характерни за българските земи, както и от други континенти.

Зоопаркът (Ловеч) е създаден през 60- те години на XX век. Той е вторият по площ и брой на животните в България. Разположен е в североизточната част на Парка „Стратеш“. Общата му площ е 110 дка. Разположен е сред естествена гора и добре поддържана тревна площ с алеи и детска площадка. Достъпа до него е пешеходен и по асфалтов път. Посетителите се ориентират с указателни табели. Открит е на 27 май 1964 г.

Отглеждат се 420 животни от 74 вида. Сред тях са представители на видове характерни за България, както и за различни континенти. Сред тях са бяла мечка, сибирски тигър, лъв, амурски леопард, ягуар, кенгуру, едногърба камила, кафява мечка, пет вида маймуни, папагали и други.

Зоопарк (Ловеч) е предпочитано място за посещение от ловешките граждани и гостите на града. Има пряка пешеходна връзка с Алея на българо-руската дружба, Белия паметник, Черния паметник, Паметник на Васил Левски (Ловеч), Музей Васил Левски (Ловеч) и Архитектурно-исторически резерват „Вароша“.